Единичните повторения могат да ги раздуят

Като човек, от когото се очаква да разбира повече, ме е срам да си призная, но от години съм наясно с начина да подобря ръцете си - единствената слаба част от физиката ми, и въпреки това не го правя. „Работи за ръце отделно" беше посланието, което упорито пренебрегвах. Мислех, че щом бицепсите и трицепсите ми не растяха, значи имаше недостатък в генетиката ми.
Имайки малко вяра, продължих да тренирам бицепс и трицепс след гърдите или раменете. Преди да си помислите, че омаловажавам ролята на генетиката за растежа на мускулите, нека ви уверя, че не е така. Много от нас трябва да тренират десетилетие или дори повече само за да направят сносни ръце. Междувременно виждаме хора, които влизат в залата за първи път вече с ръце добри колкото нашите. И ги развиват толкова бързо, че скоро се превръщат в крайници, които с пълно право можем да наречем „оръжия".
Докато ние, обикновените мъже, се борим, за да прескочим 42 или 45-сантиметровата граница, по-надарените типове често прескачат 50-те сантиметра само за 2-3 години вдигане на тежести. Лесно е да изпаднеш в самосъжаление - повярвайте ми, аз знам - и да затворите съзнанието си за каквато и да било помощ.

Наскоро вълна от силно недоволство ме обхвана докато оценявах цялостната си физика. Ръцете ми наистина ме раздразниха. Отказах да повярвам, че по-добри не могат да станат дори да бях работил върху тях цели 20 години. Как ли пък не!
Този вид гняв е като благословия за нас, билдърите, защото ни подтиква към действие. Реших да отделя цял ден само за тренировка на ръцете. Какво имам да губя? Очевидно начинът, по който досега бях тренирал ръце, не беше ефективен. Ето програмата, която приех:
Понеделник: гръб;
Вторник: рамо;
Четвъртък: бицепс, трицепс, предмишница;
Петък: крака;
Събота: гърди.
Въпреки че това увеличи от 4 на 5 тренировъчните ми дни за седмица, като цяло времето, прекарано в залата, беше почти същото. Разликата беше, че сега ръцете ми бяха отпочинали и определено получаваха полагащото им се внимание, за разлика от преди, когато бяха твърде изморени след изтощителна тренировка за рамо или гърди. Друг бонус беше, че за пръв път тренирах предмишница всяка седмица вместо веднъж на няколко месеца, когато се сетя.
Нямам намерение да лъжа и да твърдя, че ръцете ми толкова са пораснали, че даже Ли Прийст би ми завидял, но наистина има подобрение. Тези малки, но забележими подобрения всяка седмица би трябвало да доведат до нещо масивно много скоро. Предмишниците ми изглеждат по-плътни и обемни и всъщност за пръв път очаквам тренировките за ръце.
Така че ако ръцете ви не са това, което искате да бъдат - аз знам, че има много от вас в тоя кюп - направете си голяма услуга и посветете един тренировъчен ден само на бицепсите и трицепсите. Не мога да ви обещая 50-сантиметрови „оръжия", но е твърде вероятно там някъде да се спотайва потенциал за растеж на ръцете, който само чака правилния катализатор да го освободи.

РонХарис                             списание Iron Man - България
Посетете уебсайта на Рон Харис: www.ronharrismuscle.com