Истината за болките в коляното
Вярно ли е, че пълният клек е прелюдия към артрит?
 
Клекът винаги е бил дискусионно упражнение. Докато някои често го наричат кралят на упражненията заради страхотния му растежен ефект, клекът е и източник на развиващи се дебати сред силовите треньори и учените. Малцина биха твърдели, че изпълняването на клек при лоша физическа форма е рисковано. Това включва изправяне от крайно долно положение, спускане надолу твърде бързо и прекалено навеждане напред така, че долната част на гърба да е подложена на прекомерен стрес.
Други спорят, че в резултат от много клякане се развиват глутеусите и бедрата и се получава ефект на голям задник. Някои хора дори предполагат, че при клек се е получило шкембето, наблюдавано при много съвременни състезатели. Разбира се, това не обяснява рядкостта на тази деформация през миналите години, когато изпълнението на тежки серии клек е било нещо стандартно  или факта, че много съвременни състезатели, които никога не са правили тежък клек, все пак имат шкембe
През 60-те години на миналия век един учен в областта на упражненията заяви, че клекът - и по-специално пълният клек - е вродено опасен и е вероятно да доведе до коленна или ставна травма. Докато тези твърдения така и не се потвърдиха, тъй като малцина, ако въобще имаше такива, бодибилдъри се оплакаха от болки в коленете в резултат на годините тежък клек, който са правили, ново научно изследване в Китай ни кара да се замислим точно колко безопасен е клекът.

Повече от 1800 души от Пекин на възраст над 60 години се подложиха на сканиране на коленете, за да проверят дали имат остеоартрит и сметнаха средно по колко време на ден са прекарали клякайки, когато са били на по 25 години. Клякането е широко разпространено в Китай както по време на почивка, така и по време на работа.
Мъжете, които казаха, че са клякали повече от 3 часа на ден, бяха два пъти по-застрашени от остеоартрит от тези, които са клякали по-малко от 30 минути дневно. Рискът бил 70% по-висок при мъжете, които са клякали между два и три часа на ден, тъй като те страдат от бедрен артрит или по-точно увреждане на ставата, свързваща бедрената и пищялната кост. Клякането също така повишава риска от артрит при жените, особено при тези, клякали повече от три часа на ден.
Китайките показали 10% по-голяма заболеваемост от артрит спрямо американките на същата възраст. Но китайците, въпреки интензивното си клякане, били по-непредразположени към артрит в сравнение с американците. Това парадоксално откритие най-вероятно се дължи на факта, че китайците имат по-голяма физическа активност в сравнение с американците, а са и по-леки. Развиването на остеоартрит на коляното е пряко свързано с телесното тегло, а затлъстяването е основен рисков фактор.

И така, каква е поуката от всичко това за бодибилдърите и други силови атлети? Малко бодибилдъри някога са клякали по три часа на ден, но от друга страна те използват много големи тежести при това упражнение. Рони Колман, например, често прави клек с 360 кг в подготвителния период. Човек може само да предполага това на колко часа клек без тежест отговаря.
Китайското изследване не включва клякане с тежести, но взема предвид пълния клек, правен с голяма продължителност. Това ми говори, че правенето на пълни клекове със седалище опиращо в земята, е по-вероятно да увеличи риска от бедрен артрит. Не вярвам, че такъв риск съществува при така наречения полуклек, при който упражнението свършва, когато бедрата са паралелни на земята. Полуклекът предпазва повече от артрит, тъй като неактивността и липсата на упражнение сами по себе си са рисков фактор за заболяването.
Джери Брейнъм “Iron Man”