Една от поговорките за същността и успеха в голфа е „дългият удар е да се перчиш - късият е да печелиш". Това може да перифразираме в тренировката с тежести по следния начин: „всичко другото е перчене - клякай, за да печелиш". С други думи, клековете в работата със съпротивление са като късите удари в голфа. В края на краищата, когато се стигне до къс удар, може да развиете успешно мускулатурата си само след солидна тренировъчна програма за краката.

От всички движения при тренировката със съпротивление клековете са потенциално най-ползотворни, но и изискват най-голямо внимание по отношение на травмите. Това предизвиква и най-сериозните дискусии, дали клековете трябва да се включват тренировъчните програми за начинаещи. На практика много специалисти са против включването на клековете в програмите за трениране със съпротивление, независимо от нивото.

Да клякаш или да не клякаш

Съществено важна е правилната форма.
Проблемът дали си струва да рискуваме, за да печелим, най-добре се решава като се изпълняват перфектно движенията в това изключително натоварващо упражнение. От съществено значение е амбициозният начинаещ да изучи в подробности методиката на правилното изпълнение, за да намали опасността от травми. Ако се изпълнява правилно, това упражнение не би трябвало да е по-рисковано от останалите в тренировката с тежести. Основният проблем с клековете е, че малко практикуващи това движение са изучили задълбочено правилната му техника. Не може да се отрече фактът, че неправилното изпълнение излага спортиста на огромен риск от травми.

Наложителен е изборът на правилно количество съпротивление.
Друг съществен аспект за избягване на травмите е разумно да се подбира количеството съпротивление. Твърде често дори опитни вдигачи натрупват тежести, за да се справят със „страхотния” товар. Трябва да помним, че макар клековете да позволяват голямо натоварване, прекаленият оптимизъм е довел до много сериозни травми. Претоварването на щангата веднага излага на риск, тъй като се жертва формата на правилното изпълнение. Всяко отклонение от правилната форма ви излага на потенциален риск от вътрешни и външни травми. Трябва да работите с натоварване, съобразено с вашите възможности, за да си отговорите правилно на въпроса „да клякам или да не клякам".
Важен момент в ползата от прилагане на правилна методика и подбор на тежест в клека е, че когато това движение е насочено към развиване на мускулите на краката, съвсем малък брой от травмите се получава в тях. Повечето засягат поясната област и колената. Това говори, че проблемите са в изпълнението, а не в самото движение.

Как да се предпазим от травми? Как да клякаме?
Съществуват три положения на движението клек: 1. нисък клек, 2. пълен клек и 3. полуклек. Тук ще разгледаме основните моменти, свързани с всяко от тях.

Опасност от вътрешни травми
Отношението към ниския клек е в повечето случаи отрицателно (особено що се отнася до средите на бодибилдърите). Въпреки това, той се използва в много дисциплини като подход, който дава възможност на вдигана да мине под тежестта в момент на възстановяване преди да вдигне щангата над глава в дисциплините изтласкване и изхвърляне. В бодибилдинга и общия фитнес със преодоляване на съпротивление ниският клек се счита за твърде рискован и по отношение на вътрешните травми (в колената и поясната област) и на външните травми (да останеш притиснат от тежестта).

Опасност от външни травми
Ниският клек е положение, където седалището почти докосва пода, при което коленните връзки са най-уязвими. Особено се натоварва връзката на капачката, която се разтяга над нея. Това положение също така води до продължителен покой (задържащ рефлекс) докато мускулите и връзките са най-разтегнати и съответно най-уязвими, което излага трениращият на опасността да получи редица травми, една от които е да бъде притиснат от тежестта.

Дръжте петите опрени на пода
Ако се поддадете на естествената склонност да застанете на пръсти при клякането надолу в нисък клек (често го наричат стойката на кечъра), съществува значителна опасност от травма, тъй като основата на опората на вдигането се ограничава само до малката площ на пръстите. Те не са предназначени да поемат големите натоварвания на клякането с тежести. Стойката на кечъра осигурява необходимото равновесие и опора за успешно представяне в бейзбола, но в никакъв случаи не е полезна и е дори твърде рискована за спортиста, изпълняващ клекове. Ако пръстите не могат да издържат вдигането, се получава измятане на коляното, което води до рязко изхвърляне на хълбока напред и извиване на гърба. Извиването на гърба застрашава спортиста от заклещване на междупрешленните стави в поясната област."


Клек - част II
Клек - част III