Мъртвата тяга с пълна амплитуда дава добри резултати при всички мускулни групи

Вече няколко години съм адвокат на мъртвата тяга с непълна амплитуда. За пръв път научих за тази разновидност на движението от Майк Франсоа, един от най-добрите професионални билдъри в средата на деветдесетте. Той беше известен с гърба си, който конкурираше дори този на Дориан Йейтс по ширина и плътност.
Дали ще се изпълни на стойки или на специална платформа, мъртвата тяга с непълна амплитуда не е нищо повече от това да пускаш щангата само до коленете вместо до пода. Теоретично, изпълняването на упражнението по този начин изключва участието на краката и долната част на гърба и го превръща в силово движение за гръб и трапец. Основният му плюс за всеки от нас, който има крехко его, е фактът, че при така изпълнено движение можеш да издържиш по-голяма тежест. Мисля, че никога не съм дръпвал повече от 185 кг от пода, но имаше времена, когато правех добра серия от
5-6 повторения с 305 кг при непълната мъртва тяга.

Убедих се, че това е по-добрият вариант на упражнението и го изпълнявах години наред. Тогава серия от случки ме накара да поставя под въпрос плюсовете от изпълнението само на половината амплитуда на движението. Първата от тях беше гледането на видео тренировката на Рони Колман „Невероятния". Рони, който има най-добрият гръб в бодибилдинг средите в момента, а може би и за всички времена, прави няколко серии тежка мъртва тяга с пълна амплитуда, кулминирайки в 360 кг на щангата при последните две повторения. След това започнах да разговарям с някои от по-младите професионални билдъри като Виктор Мартинес и Джони Джаксън, които са превърнали мъртвата тяга в основно упражнение при тренировките си за гръб. И двамата имат забележително развитие на гърба -особено 100-килограмовият Джони, който официално дърпа 370 кг на състезание по силов трибой. Нито един от двамата не си е помислял да прави мъртва тяга само с половин амплитуда.
След всичко това аз осъзнах, че лошата ми техника при изпълнението на пълна мъртва тяга ме е довела до заключението, че тя не оказва толкова добро влияние върху гърба ми, колкото непълната. Преди просто кляках долу с изправен торс, в резултат на което правех клек, хванал щангата в ръце, вместо да я държа на гърба си. Издърпвах с гърба едва когато лостът подминеше коленете ми. Джони ми обясни, че правилният начин да започнеш движението е с наведен торс така, че да дърпаш едновременно и с долната, и с горната част на тялото.
Виж ти! Опитах и най-накрая почувствах, че правя упражнението правилно. За моя изненада установих, че очаквам тренировката за гръб само заради тягата. Егото ми понесе сериозен удар, защото тежестта, която сега използвам, не може въобще да се сравнява с тази отпреди, но не се притеснявам, защото сега знам, че правя упражнението правилно и имам желания ефект.
Никога не бих правил непълни бенч прес или полуклек, но поради някаква причина се бях самозаблудил, че непълната тяга е добро движение. Сега съм по-наясно и ще се радвам, ако се поучите от моя опит. Струва ми се, че имаме сериозна плътност на гърба, която само чака да се разкрие.
РонХарис списание Iron Man