Може би най-силно пренебрегваните упражнения от всички, свързани с тренировката със съпротивление, са тези насочени към работа въру прасците. Често сме срещали чудесното телосложение на някой бодибилдър да се разваля от слаборазвитите прасци. Добрите прасци допринасят за симетрията на тялото и въпреки това много спортисти смятат, че упражненията за тях са досадни и нямат нищо общо с „истинската" тренировка.
Прасците трябва да се тренират със същата сериозност както и останалите части на тялото. Нито един истински спортист не бива да работи само върху гръдните си мускули за нужната сила, или да тренира рамената си, когато му хрумне, че „му е дошло времето".

Защо тогава толкова много се пренебрегват прасците щом като ромбовидните прасци са обект на завист и от новаците и от професионалистите.
Някои твърдят, че тази мускулна група се тренира така или иначе всеки ден докато ходим. Естествено и трицепсите се упражняват като отваряме вратата, бицепсите - като си пием сокчето, а предмишниците - като си режем пържолата. Щом прасците получават необходимото натоварване в ежедневните ни движения, защо тогава само най-старателните могат да демонстрират внушително развити мускули на подбедрицата?
Когато мислим за тренировка за прасците , почти автоматично имаме пред вид долната задна страна на краката. Тези мускули могат да произвеждат повече контрактивна енергия на квадратен сантиметър отколкото цялата мускулна система на човека. Задната страна на подбедрицата се състои главно от мощните gastrocnemius (мускулите на прасеца), които се поддържат от не толкова очебийните, но много ефективни солеусни мускули. Мускулът на прасеца получава най-голямо въздействие чрез популярните упражнения повдигане на прасеца от стоеж и магарешки. Те са включени в почти всички тренировъчни програми за прасците. Доста по-рядко се използва упражнението повдигане на прасеца в седеж, което активира силно иначе пренебрегваните солеус мускули. Трябва да отбележим, че съществува тенденция да се натрупва твърде голяма тежест при повдигането на прасеца от стоеж и магарешки, а при повдигането от седеж се изпълняват резки движения. Важно е да внимаваме за правилната бързината на контракцията и за пълната амплитуда на движението при тези упражнения.



Местоположение и функция на мускулите на задната долна страна на крака
Задната област на прасеца се състои от два главни мускулни раздела - прасцов мускула и плосък мускул. Мускулът на прасеца е големият мускул, който оформя голяма площ от задната страна на прасеца. Плоският е малко по-широк и е разположен под прасцевия, като се извива и обхваща и предната страна на пищяла, придавайки на прасеца ширина и обем.
Прасцев мускул
Местоположение: Прасцевият мускул се състои от две глави (средна и странична) в еднаква комбинация и започва от средния и страничен кондил на бедрената кост и се свързва с костта на петата чрез ахилесовото сухожилие.
Функция: Поради връзките си с бедрената кост, мускулът на прасеца участва и движението на коленната става и се активират при сгъването на стъпалото от глезенната става в шпиц.
Плосък мускул
Местоположение: Плоският мускул е разположен под главите на мускула на прасеца. Той тръгва от проксималния край на големия пищял и главата на малкия.
Функция: Тъй като е прикрепен за долната част на крака, плоският мускул участва само в сгъването на стъпалото в шпиц (концентричната контракция на глезенната става) и не участва в нито едно движение на коленната става.
Съществуват и още няколко мускули в задната област на прасците, но за по-кратко ще спрем вниманието си на прасцевия и плоския. Упражненията за придвижване на маса (повдигане на прасеца от стоеж и магарешки) акцентират върху тях. Повдигането на прасеца от седеж въздейства върху плоския мускул.