|
Сгъването “молитва” води наименованието си от това, че за нея се използва лежанка подобна на подиум. Наречена е “скот” на името на легендарния бодибилдър Лари Скот, който пръв използва лежанката под наклон за опора на ръцете при изпълнение на сгъване. Той установява, че “молитвата” осигурява уникално въздействие и предизвиква върхова реакция в мускулите на предната област на мишниците. Тази негова идея се основава на научни принципи и е свързана с положението на лактите пред рамената.
Движението трябва да се изпълнява по вертикала
Абсолютно задължително е движението да се извършва по вертикала и в двете фази, за да се акцентира върху горната област на гръдните мускули. При наклонената флай преса съществува опасност тежестите да се избутват встрани, а не право нагоре. Ако те се придвижват напред от тялото, раменните връзки и сухожилия се натоварват извънредно много. Подхватът под наклон е мускулно слаб и е твърде вероятно да се получат травми, ако тежестите се изнасят пред тялото. Трябва непременно да се държат лактите под тежестта, а не назад от нея, за да се избегнат рисковете. Когато дланите ни са нагоре, по-лесно може да движим тежестта във вертикална посока.
Лежанката под ъгъл дава възможност за отпускане на рамената
Лежанката под ъгъл осигурява опора за ръцете и дава възможност рамената да се отпуснат. Така лактите може да се поставят пред рамената, а щом раменните мускули са отпуснати, предната област на делтовидните мускули не се активира. Така движението въздейства още по-силно върху предните мишнични мускули и това прави упражнението още по-ефективно.
Влиянието на наклона напред
Не бива да допускаме наклон напред, защото това директно излага рамената на въздействието на силите и води до силно активиране на предната област на делтовидните мускули. Колкото по-голямо е тяхното участие в движението толкова по-малко с участието на бицепсите. Ползата от опората за ръцете под ъгъл се състои в това, че раменете могат да са непрекъснато в отпуснато състояние. Ако се наклоним твърде много напред, рамената ни вече няма да са отпуснати, а ще участват активно в движението. Наклонът трябва да е съвсем слаб, само колкото да акцентира върху горната област на бицепсите, но не и да задейства делтовидните мускули.
Наклонът напред дава възможност за допълнително напрежение в бицепсите, като ги скъсява и приближава началната им точка до крайната. Това бе описано в предния раздел, когато говорехме за тесния хват “Молитва” обаче дава възможност за по-различно въздействие, тъй като рамената са опрени на лежанката.
Наклонът напред може да доведе до нежелано сгъване на китките
Едно от сериозните отклонения, свързано с наклона напред е когато той е твърде голям и китките се сгъват, като изнасят предмишниците нагоре, така че да стигнат до мишниците. Сгъването на китките активира силно сгъвачите на предмишниците и намалява въздействието върху желаната област. Идеалното положение на китките е свръх-разгъване. Главата трябва да е изправена
Наклонът трябва да е такъв, че главата да е на нивото на рамената. Не трябва да я изнасяте назад, защото това би довело до изправяне на тялото и би намалило значително върховия ефект, тъй като щангата няма да се изнесе високо над рамената, а до тяхното ниво и дори по-ниско.
|
