Използването на дъмбели дава възможност за голямо разнообразие в упражненията за бицепс. Чрез него се въздейства допълнително върху бицепса и мишничния мускул, тъй като се постига изолиране на мускулите. Тук не съществува балансиращият ефект на щангата и уравновесяването на тежестите натоварва специфично мускулите, допринасяйки още повече за техния растеж и развитие. Движенията с дъмбели могат да се изпълняват с подхват, надхват и комбинация от завъртане навътре/навън. Те могат да се изпълняват с редуване на ръцете и едновременно с двете ръце.
Редуване или едновременно изпълнение
Препоръчваме редуването на ръцете за максимално изолиране и стимулиране на съответните мускули. Щом използваме дъмбели, разумно е да не ги вдигаме като щанга, а по друг начин. Така ше получим различен ефект. Изпълнението с двете ръце едновременно не оказва изолиращо въздействие върху мускулите. Може да се запитаме, защо да използвам дъмбели, като същото се постига и с щангата. Дъмбелите позволяват да се използва по-голяма тежест и така да се възбудят по-голям брой двигателни единици.
Възможни са различни хватове и равнини на движението

С дъмбелите можем да използваме различен ъгъл на въздействие и различни хватове и така да сменяме акцента върху съответните мускули. Пример за това са вариантите от седеж с хват навън, когато дъмбелите се изнасят от двете страни на тялото под ъгъл 45°, а не пред тялото, едновременно с двете ръце.

Активно завъртане (ефекта на тирбушона)
Завъртането на дъмбелите навън (активна супинация) изисква особено внимание. При него дъмбелите се поставят от двете страни на тялото полу-завъртени навътре, а след това бавно се извъртат навън, докато ги вдигаме нагоре. По време на ексцентричната фаза процесът е обратен. Дъмбелите се завъртат навътре, докато се спускат до изходното положение. Завъртането навън и навътре става някъде по средата на движението.
Трябва да знаем, че съкращаването на бицепса не става само по време на Сгъването на лакътната става, а също и при завъртането на предмишницата навън от нея. Супинацията има усукващ ефект върху бицепса и стимулира силно дългата и късата глави. Смята се, че не може да се постигне оптималното му развитие без да се приложи супинация. Много световноизвестни бодибилдъри твърдят, че всички упражнения със сгъване на света не могат да допринесат толкова за развитието на бицепсите колкото супинацията.
Лесен експеримент
Интересен начин да разберем значението на супинацията е като поставим едната ръка леко сгъната с надхват под ъгъл. Не е необходимо да използваме тежест. Бавно завъртаме нагоре дланта. Ще почувстваме осезателно пощипване и стягане в резултат на усукването на бицепса. Това може трудно да се определи, когато използваме допълнителна тежест. Понятието активна супинация
Прилагането на супинация по време на движението е различно от завъртането иа ръката преди и по време на двете фази на движението. Когато ръцете са навън, късата и дълга глави на бицепса се активират през цялото движение и това дава възможност положението на ръката навън да се задържи по-дълго. Опонентите на „тирбушона" изтъкват аргумента, че той не дава възможност да се активира късата глава в крайната половина на ексцентричната фаза, тъй като предмишницата е протегната надолу. Завъртането навън премахва акцента върху бицепсите и активира мишничния мускул и мишнично-лъчевия мускул.
Контрааргументът за ползата от активната супинация е, че предварителната постановка на китката навън не дава възможност за усукване при вдигането на тежестта. Възможността да се приложи ефекта на „тирбушона" компенсира по-добре завъртането на китката навън в края на ексцентричната фаза. Би било добре в движението да се включи една активна супинация (тирбушон).