Wrist Curl

Сгъването на китката е още едно популярно упражнение за предмишниците. То е лесно за изпълнение, но изисква стриктно спазване на правилната техника, за да не се получат травми във връзките и сухожилията на китката, които са много уязвими при това движение. Упражнението активира силно двата основни мускула от предната вътрешна група -лъчевия сгъвач на китката и лакътния сгъвач на китката. Когато се използва голяма тежест или се уморят мускулите в края на серията, в движението се включват повърхностният сгъвач на пръстите и дългият сгъвач на пръстите, но основната им роля е да движат костите на ръката и пръстите. Трябва да подчертаем, че облият пронатор и квадратният пронатор не участват в това движение, което представлява сгъване от китката, а не завъртане навътре на предмишницата.

Всяка капсула съдържа 300 mg phospholipids from soyabeans ( фосфолипиди от соеви зърна).

Какво   представлява   терапията   на увредения   черен   дроб   с   есенциални фосфолипиди?
Есенциале форте N снабдява болния черен дроб с готови, основни за черния дроб "есенциални" фосфолипиди във високи дози. Есенциалните фосфолипиди са абсолютно идентични по химическа структура и действие с фосфолипидите, произвеждани в черния дроб" на човешкото тяло. Внесени с лекарството те се вграждат в мембраните на чернодробните клетки и през тях преминават в жлъчката. Така Есенциале форте N капсули по физиологичен път нормализират нарушената чернодробна функция и активността на ензимите му стабилизират чернодробните мембрани, което спомага за регенериране на чернодробната тъкан. Повлияват нарушения липиден метаболизъм по пътя и улесняване на липидния транспорт. Стабилизират жлъчния сок, като по този начин правят по-малко вероятно образуването на жлъчни камъни.

Някой в залата вика и крещи. Това  те разсейва! Изпълняваш серията – три, четири, пет, пак крясък; седем, осем, започва мъчително гърлено стенание; опитваш се пак да се съсредоточи ...; осем..., маниакален рев, ... девет, почти си на финала – и най-сетне, сред цялата тази какафония – последно десето повторение. Почти тръшваш лоста, за да разбереш откъде идват ужасните звуци. Оглеждаш се гневно и виждаш в другия край на залата как един е натрупал всички възможни дискове и бъхти та се къса.
Очите му ще изскочат, гърдите се надигат, дишана задъхано, лицето му мораво червено, а вените на слепоочията изпъкнали. Чакай малко. На този, дето блъска толкова килограми, нищо му няма - не крещи. Откъде идва целият шум тогава? Ето го – на платформата за пазене. Най-страшното същество в цялата зала – всяващият ужас “зрелищен пазещ”!
“Давай... давай ... а така!” Всеки вик по-силен от предишния.

Той гледаше със страхопочитание как могъщият културист позираше на сцената на мистър Олимпия. Името на тази грамада не говореше нищо все още на малкия Виктор.
Но именно тя оформи в съзнанието на малкото дете мечтата „ Като порасна и аз ще стана такъв.”  Както много други, младият Виктор бил възхитен от физиката на Дориан Йейтс доминиращ бодибилдер. По-късно все още впечатлен той споделя: „Това беше тяло, излъчващо респект!"
Ставайки от дивана, Виктор си мислел дали все пак е във възможностите на човек да направи мускули като на Дориан Йейтс.

Днес Виктор Терзийски  е твърдо убеден, че това е възможно! И всичките му усилия са насочени към постигането на тази неодавнашната детска мечта.

ГЪРБЪТ - КАТО ОСНОВА
Виктор използва едни и същи базови упражнения в продължение на цялата година през несъстезателния период. Промените идват с настъпването на състезателния сезон и са свързани с увеличаване на темпото и обемността на тренировката. По-специално преди състезание той тренира  бързо  (с  по-малки почивки между сериите) и прави повече серии и повторения. По време на основния, изграждащия период той прави по-малко серии, но значително повишава използваните тежести.
Основна черта на предсъстезателните му програми е, че те са тренировъчни техники, осигуряващи висок интензитет. Такива като десцендиращи серии, суперсерии и форсирани повторения.

Това е наистина един голям гръб -  Виктор Терзийски

„Искам да опитам негативните повторения в моята тренировка за трицепс. Какво е вашето мнение относно най-доброто упражнение за тази цел".
Джей Максоли, Бризбейни, Австралия

ОТГОВОР /Дориян Йейтс/: За трицепс аз изпълнявам отрицателни повторения - всяка втора тренировка. Когато се изморя напълно, аз правя само едно или две повторения - отрицателни - в края на една серия на само едно упражнение. Ако нямаш тренировъчен стаж поне 2 години и то постоянна и прогресивна тренировка - мисля, че отрицателните повторения не са необходими. По време на изпълненията на отрицателните повторения безопасността е по-важна от нормалната за другите серии. Ще ви предложа натискане на ръцете на скрипец като най-доброто упражнение за изпълняване на отрицателните повторения за трицепс.

Barbell Curl

Това е най-старото и най-любимо от всички движения в тренировката за бицепс. От момента, в който са изобретили първата щанга, спортистите са се питали: колко ли сгъвания мога да направя? Именно този въпрос кара много хора да застават пред огледалото и да наблюдават как бицепсите им се сгъват и разгъват, свиват и отпускат.

За съжаление, фокусирането върху бицепса често има повече отрицателен ефект отколкото положителен. Съществува твърде голямо разнообразие от упражнения и твърде много серии и повторения и това се оказва препъни камък за трениращите. Друга пречка по пътя към успеха е винаги била свързана с прекалено голямата тежест, с която се изпълняват тези движения. Всичко това често води до „прегряването" на мускулите на предната страна на мишницата. Освен това, непрекъснатата мисъл за килограмите, често ни отклонява от правилната форма на изпълнение и значително намалява ефекта от упражнението за постигането на необходимия растеж и развитие, а може да ни навлече и някоя травма.
Правилен подбор на тежестта и изграждане на стабилна връзка мисъл / мускул
Разумният избор на тежест е задължителен, за да се спазва стриктно методиката на упражнението. Той дава възможност да се осъществи правилно връзката между мозъка и мускула, която е от съществено значение за развитието на бицепса и мишничния мускул. Така спортистът е в състояние да изпраща силни нервни импулси към тези мускули без да включва в движението рамената и предмишниците.
Максималното нервно импулсиране позволява да се изгради необходимото „усещане" за съпротивлението и да се приложи „стягането" на мускула по време на движението. Помнете, че стягането трябва да се почувства в бицепса и мишничния мускул, а не в предмишницата с обикновено стискане на лоста с ръце. Рамената, които винаги са готови да се втурнат на помощ също трябва да бъдат изключени от това движение.

Използването на дъмбели при повдигането на рамената  за трапец дава възможност за прилагане на два различни хвата. Стандартният надхват акцентира по-силно върху страничната област на трапецовидния мускул (отвън към рамото). Може да се използва и надхват под ъгълът за пo-силно въздействие върху средната област. Поради това че надхватът се прилага при свободна щанга и на Смит машина, се препоръчва да използвате надхват под ъгъл, когато работите с дъмбели.

Необходима е по-голяма концентрация
При повдигане за рамената с дъмбели може лесно да се наруши правилната форма и затова е необходима по-голяма концентрация. Допускат се следните често срещани грешки:
1. Едно от най-честите отклонения от правилната техника е вдигането на лактите по време на концентричната контракция. Без стабилизиращият компонент на щангата, изпълнението с дъмбели може лесно да доведе до сгъване на лактите.
2. Ако сгънем лакътните стави по време на вдигането, те се разгъват в концентричната фаза и тежестта се спуска твърде бързо надолу, натоварвайки силно раменните стави.
3. Сгъването и разгъването на лакътя премества акцента от трапецовидния мускул към ръцете и така намалява ефективността на упражнението.
4. Ако в движението включим повече ръцете, тежестите може да се изнесат по-назад от вертикалната равнина и да се получи залюляване, което също намалява ефекта от упражнението.