ПРИНЦИПИ НА РАЗТОВАРВАЩИТЕ РЕЖИМИ (на вода, сокове, билкови чайове, плодове и/или зеленчуци)

1. Задачата им не е временно да се подобри някое оплакване, а да се осъществи енергична стъпка към нов стил на хранене и живот. Ако тази стъпка не бъде утвърдена чрез съответни диетични нагласи при захранването и в последващия го период, няма да се постигнат значителни и трайни резултати. Трудно е да се повярва в сериозността на намеренията на човек, който при разтоварването пие алкохол или кока-кола, пуши, дъвче дъвка, ходи да гледа готвене и готови храни и по цял ден си мисли за това какво угощение ще си устрои веднага след “края на лечението”. Такива хора е по-добре да не пристъпват към разтоварване; но и онези, които се смятат за знаещи и можещи, ще е добре да се посъветват със специалист, ако са сериозно болни или възнамеряват да гонят високите срокове!

2. Както по време на изчистването, така и през преходния период на захранване, организмът се нуждае от повече почивка. “Геройствата” по това време, като усилена физическа работа, умствена преумора или участие в емоционални сблъсъци, не могат да доведат до нищо добро. Също и периодите между отделните разтоварвания не бива да бъдат прекалено къси, за да има възможност за реадаптиране. Специалните очистващи процедури са необходими повече или по-малко, в зависимост от конкретното здравно състояние и срока на разтоварването. Ако медицинският ви консултант реши, че са особено важни за вас, запознайте се с тях предварително!

Едно от най-красивите дървета в градината е мушмулата. Плодовете на мушмулата са вкусни и полезни, но и често и пренебрагвани.

Плодовете на мушмулата зреят през септември, но остават на дървото и след окапване на листата, до към ноември. Те са кафяво-зеленикави кълбовидни, навърха с остатък от чашката, със сладко-тръпчив вкус и семена с твърдост на костилка. Мушмулите се берат през септември и октомври. В началото са твърди, но след падане на първите слани, стават по-меки, сладки и ароматни, а тръпчивият им вкус намалява. Трябва да се берат внимателно, без брулене и тръскане,защото лесно се набиват. Когато брането е преди осланяване, плодовете трябва да се поставят в съндъчета или касетки на дебели от 40 до 50см пластове и да се съхраняват на хладно и проветриво място. По този начин могат да се запазят до два месеца. Ако са разстлани много на тънко, мушмулите изсъхват, спаружват се и стават негодни за консумация. Повремe на доузряването мушмулите трябва редовно да се преглеждат, като силно омекналите и смачкани плодове, веднага се отстраняват и консумират, тъй като плесенясват и повреждат останалите.
При бране след слана, когато вече са омекнали, мушмулите трябва да се консумират или преработят веднага, понеже са нетрайни и бързо загниват.
Плодовете и приготвяните от тях хранителни продукти действат възбуждащо в/у жлезите с вътрешна секреция и храносмилателната система и са особено полезни при намалени функции на тези органи. Препоръчват се при болести на жлъчката, бъбреците и черния дроб. Органичните киселини в плодовете, от които преобладават ябълчната, лимонената и винената, влияят благоприятно на кръвоносните съдове и нервната система. В неомекналите и недоузрели плодове се съдържат по-големи количества дъбилни вещества, които действат затягащо при стомашно-чревни разстройства.
Мушмулите се консумират предимно сурови, но ако разполагате с по-големи количества плодове, които ви е невъзможно да съхранявате дълго. Бихме ви предложили някои лесни рецепти за тяхното оползотворяване.

Мушмула - Продължение...

Дориан Йетс отговаря на въпроси на читателите

Въпрос: Трапецовидния ми мускул се нуждае от допълнителна работа, тъй като развитието му изостава в сравнение с останалата мускулатура от горната част на тялото ми. Планирам да включа в тренировките си упражнението повдигане на раменете от стоеж. Преди съм правил това упражнение, но без голям ефект. Можете ли да ми посочите някакъв начин, чрез който то би станало по-ефективно за мен?
Джейсън Малник, Портланд, Орегон, САЩ

Отговор: Повдигането на раменете е класическо упражнение за покачване на масата на трапеца, но за да получите отлични резултати движението, което изпълнявате, се нуждае от максимална амплитуда. Това значи да повдигате раменете максимално нагоре, докъдето е възможно. Когато сте достигнали вече горната точка на движението не изпускайте рязко тежестта обратно, а я отпускайте бавно под контрол, като й оказвате съпротивление. Контролирайте тежестта във втората фаза на движението при отпускането и ще получите 100% стимулация във всяко повторение. За оптимален растеж ви препоръчвам да правите най-много три серии до фалит от по шест-осем повторения.
Трапецът е голям, масивен и силен мускул и се нуждае от стабилна тежест, за да се натовари цялостно.

Активна субстанция: Тренболон ацетат.
Търговски наименования: Параболан таблетс, табл. 25 мг, British Dragon Pharmaceuticals, Тайланд.
Параболан – инжекционна форма на  препарата тренболон.

Parabolan е относително нов стероид. Препаратът започва да се произвежда в началото на 1980год. от фирма “Negma Laboratories”- Франция, и се  продава в ампули по 1.5 мл, по една в упаковка. Всяка ампула съдържа 76 мг Тренболон хексахидробензилкарбонат, производно 19-нортестостерон вещество. Препарат е родственник на Дека-Дураболина. Сходство на двата препарата не се ограничава само до молекулярната структура, те работят почти еднакво, при допинг-контрол  често бъркат кой от двата препарат е бил използван. Параболан е малко по-андрогенен, от Дека. Параболан е прекрасен препарат за основен период. Относително високите андрогенни свойства осигуряват допълнителна "сухост" на атлета. Тези му  свойства придават на мускулите изразителен и обемен вид. Препарат може да  бъде ефективен и при нискокалорична диети при условие че се приемат големи количества протеин.

Много хора са чували термина „суровоядство”, особено в днешно време, когато на всеки вече е ясно, че наднорменото тегло е причина за много заболявания, но какво точно означава той. На първо място трябва да изясним, че суровоядството е начин на хранене със сурови продукти, а крайните защитници на подобно хранене го определят като „начин на живот”. Много трудове са посветени на суровоядството. То има крайни привърженици, твърдящи, че всички болести са причинени от факта, че се употребяват топлинно обработени храни, които заедно с други фактори, като: лекарства, алкохол, тютюнопушене, замърсена околна среда, електромагнитни вълни, обездвижване, скъсяват човешкия живот.
В книгата си „Пълно прочистване, подмладяване и отслабване чрез суровоядство” д-р Атерхов пише: „Накратко, човек се радва на добро здраве, докато се храни само със сурови растителни храни; той боледува дотолкова, доколкото консумира готвена храна и умира, когато премине изключително на такава храна.”
Привържениците на крайното суровоядство смятат, че не трябва да се яде нищо, което е подложено на термична обработка, защото: „Естествените храни за човека са следните: плодовете, богатите със сок зеленчуци и корени, ядките от черупчестите плодове, бобовите и зърнени храни.” ( д-р Атерхов) Тук е мястото да поясним, че под термина „живи храни” се разбират именно тези растителни храни, които могат да се консумират в естествен вид, без топлинна обработка или замразяване. Допуска се само сушене, и то по естествен начин.
Не може да се отхвърли изцяло полезността на топлинната обработка, макар че на всички е известно, че при нейното прилагане се губят някои от полезните вещества в храните, най-вече витамините. От друга страна обаче при термичните процеси се унищожават вредни за човека вещества. Ако се приеме крайния вариант на суровоядството, човек би се лишил и от някои доказано полезни храни.

Той също е от старата гвардия вдигачи и може да ви бъде полезен с опита си, защото не е взимал хормонални препарати. Преди да стане професионалист, е двукратен Олимпийски шампион и шест пъти световен шампион в категория над 82,5 кг. При ръст 173 см той има най-голямо състезателно тегло - 104,5 кг. Неговата схема е проста и за това много ефикасна. Ако имате например 100 кг в Изтласкване на щанга от лег (Barbell Bench Press)

Силовата програма на Джон Дейвис - Продължение... 

ИМА ЛИ ПОЛЗА ОТ ТРЕНИРОВЪЧНИТЕ КОЛАНИ?

Често се задава въпроса дали има полза от тренировъчните колани, предпазват ли те от травми и подобряват ли изпълнението. Въпросът е труден. Трябва да се вземат под внимание много неща. Най-важното е как се поставя колана. Съвсем малко спортисти носят колана правилно. Ако не поставите колана както трябва, ползата от него и по отношение на безопасността, и по отношение на изпълнението, е минимална или никаква. Освен това неправилно използваният колан може не само да намали ефекта от тренировката, но и да ви доведе до травма! Тук ще анализираме предимствата и недостатъците на колана в тренировката с тежести.
    
Кога и как да носим колан?

Много спортисти носят колан, за да намалят риска от травми в поясната област. Други пък го носят, само защото е част от “униформата” на бодибилдъра. Като оставим настрана последното, ползата от него е голяма. Коланите станаха популярни, когато започнаха показните прояви и демонстрациите на силовата тренировка. Те предимно се използваха при пресите над глава и изхвърлянето.
Днес залите са пълни със запалени фитнес ентусиасти, които носят колан не само при вдигане на големи тежести, но и при всякакви упражнения. Те носят колана цял час през цялата тренировка и не знаят, че има полза от него само ако е здраво затегнат. Това би било почти невъзможно (много болезнено и неудобно) и може да се издържи само до края на една серия. Ако коланът е хлабав, той не оказва желания ефект на безопасна тренировка и по-добро изпълнение. Въпреки това много спортисти стават жертва на модата да се носи колан, макар и не добре затегнат. Трябва да се знае, че той оказва благоприятно влияние само когато се носи правилно и в подходящия случай.