TrOfi
Модератор
Регистриран на: 05 Дек 2007
Мнения: 322
|
Хормон на растежа
Да кажеш на билдер, че хормонът на астежа е интересен медикамент, е все едно да кажеш, че Арнолд Шварценегер е интересен културист. Има много дискусии за ползата от този хормон като анаболен препарат -неоткриваем от стандартния допингтест на МОК,„фонтан на младостта" за производителите на синтетичен ХР, и нещо, без което първите десет на. Л „Мистър Олимпия-просто няма да са:'^ същите. За тези, които не са го опитвали, той е ключ към растежа на чиста / маса,. сцена и призовите места; тези, които са го опитвали, мълчат, но не се оплакват. Що за препарат е това?
За първи път В биологична форма хормонът на растежа бе изолиран В края на 70-те и началото на 80-те години - буквално от хипофизата на почи¬нали хора. При това извличане от трупове имаше огромни опасности - напр. от възникване на болестта на Кройцфелд-Якобс (позната в наши дни като луда крава), която може да предизвика смърт за две седмици. За щастие тогава нямаше чак такова търсене на пазара - до олимпиадата в Атланта през 1996 г., наречена „Игри на хормона на растежа", оставаше много време. Така в края на 80-те и началото на 90-те години учените чрез сложна (реком-бинантна) технология, която сериозно оскъпи продукта, синтезираха син¬тетичен хормон на растежа - много чист и безопасен много повече от стероидите. Топатлетите реагираха веднага, най-вече заради тази по-безопасна форма - все пак той е и един от най-про-ш дължително изследваните хормони от учените в тялото ни. За фармацефтичните компании обаче това бе възможност да намерят алтернатива за забранените стероиди, която не може да се улови (и до днес) на допингтест.
Хормонът на растежа (ХР) е полипептиден (про-теиноподобен) хормон, съставен от верига от 194 (според други 191) аминокиселини и природно се от¬деля от клетките на хипофизната жлеза. Това става на много кратки импулси в началните часове от съ¬ня и той остава в кръвообращението само минути. Всъщност ХР не стимулира растежа директно, а бър¬зо се усвоява и преработва от черния дроб в сома-томедин-С - друг хормон, познат и като инсулинопо-добен фактор на растежа-1 (ИФР-1). Точно ИФР-1 стимулира растежа на чистата мускулна тъкан. Обик¬новено нивото на ИФР-1 е постоянно, тъй като има¬ме „вграден" хормон - соматостатин, който държи ИФР-1 под контрол (не му позволява твърде високи нива). Но с годините нивото на ИФР-1 се променя -през пубертета то е особено високо, но на 60 години имаме само около половината (200 микрограма/ли-тър) от обикновената стойност на младия пълноле¬тен човек. ИФР-1 се увеличава в периоди на голям стрес, при упражнения и прием на храна, богата на определени аминокиселини - аргинин, орнитин, гли-цин и лизин. Те действат директно върху хипофиз¬ната жлеза и стимулират отделянето на ХР и ИФР-1. Защо тогава направо не при¬емаме тези аминокиселини, ще попитате. Защото стомаш¬ната киселина е много негос¬топриемна за тях и само 10 % оживяват в стомаха достатъч¬но дълго, за да попаднат от¬там в кръвообращението. Съ¬щото се отнася и за ХР - при¬ет като хапче или течност, сто¬машната киселина и ензими ще го разградят и уни¬щожат. Затова засега най-добрият начин за вкарва¬не на външен ХР в тялото е подкожната инжекция -обикновено в областта на стомаха (над пъпа), бед¬рата или раменете, но на практика става и всеки мус¬кул или място с подкожна мазнина.
Отделянето на ХР достига пика си по време на юношеството и младостта, но не спира след тях. Тя¬лото се нуждае от него за функционирането си. Въз¬становяването на тъканта, зарастването на рани, подмяната на клетките, мозъчни функции, производ¬ство на ензими, растеж на коса, нокти, кожа, вът¬решни органи - всичко това се нуждае от ХР. Но... с всяка година продукцията му намалява - средно с 14% на всеки 10 години. На 20 г. обикновено произ¬веждаме по около 500 микрограма ХР дневно; на 40 г. това ниво спада до 200 мкг дневно, а на 80 г. - до 25 мкг дневно. Това се свързва директно с намалената дейност на хипофизната жлеза.
С остаряването някои жизненоважни органи се свиват (напр. към момента на смъртта мозъкът ни ще се е свил с около 30%) - и всичко това заради резкия спад в производството на ХР. Затова отна¬чало учените наблегнаха на възможността му да ре¬генерира и подмлади тъканите на бъбреците, сърце¬то, белите дробове и черния дроб. Заради тези до¬казани негови свойства той бе наречен фонтан на младостта, но забележете - изследванията за тези му ефекти бяха при дози от 1-2 1У! И най-важното -според гл. ас. Роберт Бътлър от международния цен¬тър по дълголетие (САЩ) не е доказано експеримен¬тално, че поддържането на ХР на ниво като при млад човек ще ви подмлади. Обратното - може да се ока¬же, че именно по-ниското ниво на ХР е индикатор за здраве.
Ползата от ХР е по-млада и стегната кожа, по-силни кос¬ти и имунна система, качване на мускулна маса средно с 8,8% за 6 месеца без упражнения (представете си какво става с упражнения и правилно хранене!) и топене на мазнини около 15% без диети, тьканна регенерация (бързо възстановяване на рани или след операция) и подновяване на растежа на ор¬гани, които обикновено с годините се свиват (сърце, черен дроб, далак, бъбреци), спадане на холестерола и кръвното. ХР рязко увеличава еритропоезиса - производството на чер¬вени кръвни телца. Приемът му от- по-възрастни атлети (със забележим спад на нивото му) рязко увеличава издръжли¬востта им. ХР стимулира усвояването на аминокиселини от тъканите, синтеза на нов протеин и растежа на големите кос¬ти. Той увеличава синтеза на нова глюкоза и мобилизиране¬то на мастните киселини от мастните запаси - затова освен качване на чиста мускулна маса едновременно се топят и маз¬нини. Това е добре доказано при дневна доза от 3 до 6 Ш подкожно - достатъчно и за увеличаване на издръжливостта и повишаване на спортните постижения.
ХР има много кратък полуживот (около 30-40 минути) и заради това засичането му при допингтест е на практика не¬възможно. Затова той трябва да се инжектира поне веднъж (или два пъти, ако е възможно) дневно вечер малко преди лягане. За по-анаболен резултат и уве¬личение нивото на ИФР-1 обаче тряб¬ва по-голяма доза - от 6 до 10-12 !У дневно за период от 10-15 седмици, за¬едно с всички останали съставки (за тях ще стане въпрос по-нататък). Чес¬та практика е дневната доза да се раз¬деля на две, приети сутрин на гладно и вечер преди лягане. Така черният дроб, тъй като не може да усвои голя¬ма доза външен ХР, произвежда ИФР-1 в ограничено коли¬чество. (Ако пропуснете инжекцията, просто продължете с програмата от следващия ден - няма никакъв проблем, ако не си инжектирате дозата ХР, просто ползата от него ще се за¬бави.) Интересно е да се отбележи, че когато става въпрос за анаболизъм, на ароматизиращи съставки като тестосте-рона трябва да се даде предпочитание, тъй като естрогенът оказва положителен ефект и върху ХР.
Какво става обаче с по-младите атлети, търсещи повече маса, особено при свръхдози, никой не знае. Твърди се, че ХР причинява по-скоро хиперплазия (делене и умножаване) на мускулните клетки, отколкото хипертрофия (растежа им). Вследствие приема на ХР се получава първоначален мощен прилив на инсулин, който обаче след около седмица намаля¬ва, а след около месец съвсем спира. Затова ХР върви за¬дължително с инсулин - иначе последствията са много опас¬ни. За хипертрофия и максимален ефект приемът на ХР тряб¬ва се комбинира и със сериозен стероиден цикъл и цитомел -така не само всички те ще извлекат максимума от ХР, но и ХР ще извлече максимума от тях. Схемата е следната: ХР стиму¬лира отделянето на ИФР-1 в черния дроб, който, съединен с инсулина, предизвиква максимално задържане на хранител¬ни вещества в мускулната клетка, създавайки там перфектна анаболна среда. Тук влиза в действие и цитомелът - метабо-лизмът се увеличава и всички съставки дотук правят мощна комбинация за топене на мазнини. Заедно с азотно/протеин-ното задържане в клетките и синтеза на протеин от стероида това дава отличен краен резултат. Иначе ефектът от ХР, при¬ет отделно, е доста по-слаб, т.е. сам по себе си той не е чудо и не е по-добър от другите съставки. Може би най-големият му плюс е, че качените сила и маса не спадат след спирането му, а и ефектът от него не спада няколко седмици след прие¬ма, така че не трябва да качвате дозата като при стероидите.
Дотук е ясно, че при ниски или нормални дози ХР е безо¬пасен (но и доста по-малко ефикасен). Да, но на вас като бил-дери ви трябва нещо по-така, и ако може, да действа по-бър¬зо, а и дозата при търсене на маса е доста по-голяма. Първо при прием на ХР без високобелтъчно хранене има опасност вместо т. нар. контрактилен (свиваем) протеин да се увеличи повече колагенният (като в свързващите тъкани) протеин. Уве¬личението на силата не е паралелно с качването на мускулна маса - т.е. обратно на стероидите тук качвате маса, но не ви¬наги сила. Рискът от поява на странични ефекти при ХР на¬раства, ако приемът е над 6 месеца. Иначе той може да е безопасен, но при големи дози започват проблемите, най-ло¬шото на които е, че са необратими. При продължителен при¬ем на ХР има риск от поява на отоци, високо кръвно, синд¬ром на карпалния тунел, мускулна слабост и отпадналост и дори гинекомастия. Поради възможен дефицит на захар в кръвта рискувате да получите диабет. Тъй като ХР има рецеп¬тори в много части на тялото, много вътрешни органи - сърце, бъбреци, стомах - се увеличават. (Затова много професио¬нални билдери, отпуснат ли се за миг, показват такива шкем¬бета, дори при крайно нисък процент подкожна мазнина.) За¬почват да растат и хрущялните тъкани между ставите, увели¬чават се ушите, носът... Възможни са и акромегалия (увели¬чаване на костите на ръцете, лицето и стъпалата), умора, гру¬би черти на лицето, главоболие, отслабване на зрението, ка¬мъни в бъбреците, болки в ставите, импотентност и липса на сексуален интерес.
Каква е тогава ползата от ХР? Първо за кого - за топатле-та или за обикновения трениращ? Ясно е, че това е свръхефи-касна съставка, но струва ли си цената, ако няма да се състе¬завате? Имайте предвид, че точно заради високата цена много промишлени производства на ХР спряха и се възобновиха старите начини - нелегални варианти на биологично извлича¬не на ХР от трупна хипофиза. Тази нерафинирана версия крие огромни рискове - не се полъгвайте заради по-ниската цена!
Още нещо: ХР трябва да се съхранява на прохладно място, тъй като иначе почва да губи от ефективността си (биологич¬ната му активност почва да спада след 4-седмично съхране¬ние при стайна температура). Не трябва да допускате разтворът с ХР да се затопля - той остава стабилен при стайна температура до 24 часа и до 4 месеца, ако е постоянно в хладилника. Не трябва и да го разклащате, тъй като се образуват пенни мехурчета, които полепват по стъклото отвътре и няма да може да изтеглите цялото количество.
Има начини да се стимулира естествено отделянето на ХР и най-добрият от тях е тренировката с тежести. Успехът на различните програми често зависи от възможността за изв¬личане на специфичен хормонален отговор. Много важен е и сънят - по време на него също се отделя ХР. Колкото до при¬ема му заради „запазване на младостта" - не е доказано, че това работи. Да, в медицината приемът му е оправдан - но за вдигане нивото му от ниско до нормално! Ако обаче нивото му при вас е нормално, рискувате да получите акромегалия и всички останали странични ефекти. Колкото до лекарите, за тях приемът на суплементи, повишаващи нивото на ИФР-1 при здрави хора, е направо безразсъден и граничи с криминал¬но престъпление. С две думи - плюсовете и и минусите вече ги знаете, за останалото трябва да решите сами.
Раcтежният хормон
На 5 юли 1990 г. реномираното медицинско списаниe “The New England Journal of Medicine” публикува научна статия, която прикова вниманието на лекари от цял свят. Дейвид Рудмън от Медицинския колеж в Уисконсин (САЩ) приложил растежен хормон на 12 ветерани от Виетнамската война на възраст от 61 до 81 години. Впечатляващите си резултати той публикува с коментар в твърде ненаучен (за ранга на списанието) стил: “Действието на растежния хормон след шестмесечно приложение отговаря на подмладяване с 10-20 години. Изчезнаха бръчките по ръцете и лицето, възстанови се мускулната маса, либидото до такава степен се подобри, че съпругата на един от ветераните - 15 години по млада от него - сподели с изследователския екип, че трудно издържа на устрема на съпруга си!”.
Тези данни дадоха нов мощен тласък за изследването на хормоните и в частност на растежния хормон. От този момент нататък той е анализиран в хиляди студии, занимаващи се с влиянието му върху процеса на стареенето. Дори Националният институт по стареенето на САЩ провежда голямо 5-годишно проучване в 9 различни клиники относно възможността чрез растежен хормон да се забави или дори спре стареенето.
Интересът към растежния хормон доведе до идеята да се установи връзката му с различни физиологични феномени като:
-стимулиране на имунитета;
-разграждане на мастната тъкан;
-нарастване на мускулната маса, на тонуса и силата;
-изчезване на бръчките и заздравяване на кожата;
-подобряване на мисловните процеси;
-оптимизиране на енергийния баланс;
-понижаване на кръвното налягане;
-предпазване от остеопороза;
-по-бързо зарастване на раните;
-подобряване на баланса на липопротеините в кръвта;
-по-добър сексуален живот;
-по-добър сън;
-по-малко хронични заболявания.
След 6 месеца лечение с растежен хормон участници в проучванията установиха, че мускулната маса нараства с 8,8 процента (без провеждане на тренировки), че мастната тъкан се редуцира с 14,4 процента без спазването на каквато и да било диета. Растежният хормон е любим на атлетите от световна класа - той стимулира постиженията им и не се хваща от допинг контрола.
Хормонът проявява удивителни качества и при редица заболявания. В експериментални условия е установено, че той може да блокира клетъчната смърт след инфаркт при плъхове. Изследване, направено в “Салгренска Хоспитал” в Гьотеборг (Швеция) при 333 пациенти с ниски нива на растежен хормон показва, че сърдечната смъртност при тях е двойно по-висока от смъртността на контролна група, където стойностите на хормона в кръвта били нормални. Университетът на Северна Каролина в Чапъл Хил (САЩ) публикува данни, според които растежният хормон оказва отличен ефект при болни с тежки белодробни страдания. Подобни примери има много. Навярно това дава основание на някои учени да твърдят, че ако съществува хормон, който спира стареенето, това в най-голяма степен се отнася за растежния.
Растежният хормон “живее” само няколко минути
Растежният хормон се синтезира в хипофизата след стимул от хипоталамуса и попада директно в кръвния поток. Отделянето му става на импулси, като обаче времето му на полуживот в кръвта е 5-6 мин. Въпреки краткия си “престой” в организма хормонът достига до мастната тъкан и черния дроб, където се преобразува в т.нар. инсулиноподобен растежен фактор, който всъщност е отговорен за всички негови позитивни ефекти.
Най-масивна секреция на растежен хормон се наблюдава през пубертета, като 75 процента от него се отделят през време на сън. С напредване на възрастта синтезирането на хормона намалява с 10-15 процента за всяко изживяно десетилетие. Така на 60-годишна възраст серумните нива на един мъж са около 20 процента от серумните нива на младежа. На 80-годишна възраст дневната продукция на растежен хормон е 25 мкг, докато на 20-годишна е 500 мкг. Най-вероятно това се дължи на намаляване на концентрациите на втория посредник в хипофизата.
Ако обаче продукцията на хормона се стимулира (дори при 80-годишни мъже) по адекватен начин, хипофизата възвръща способността си да произвежда “младежки” количества от него. Ето защо причините, поради които синтезирането на растежен хормон намалява, би трябвало да се търсят в нарушената координация между хипофизата, черния дроб и инсулиноподобния растежен фактор.
Ужасно скъп, но ефективен
Навярно много от феномените на остаряването се дължат на дефицита на растежен хормон или поне така мисли съвременната ендокринология. На това се дължи дори настъпващата с възрастта промяна в телесните пропорции. До каква степен обаче възрастовите промени са обратими още не е напълно ясно.
Днес фармацевтичните компании предлагат различни препарати, съдържащи растежен хормон. Те за съжаление отчасти отговарят на “критериите”, установени от американския фармацевтичен пазар - всичко трябва да бъде светкавично ефективно и много мощно. По тази причина бумът в употребата на растежен хормон в САЩ се възпира само от високата цена на продуктите и инжекционното им приложение. Месечно цената на един курс лечение е от 1500 до 3000 лева.
Този тип терапия може да се предписва само от лекар и то желателно от ендокринолог.Прилагането на растежен хормон повлиява върху равновесието на останалите телесни хормони. Така например дозите, които прилагал Рудмън, били с около 75 процента по-високи от приетите за ефективни днес и по тази причина се наблюдавали редица странични ефекти като например нарастване на млечните жлези при мъжете доброволци. Растежният хормон обаче може да се приема и чрез храната, ако тя е богата на аминокиселините аргинин, орнитин и галанин, съдържащи се в по-високи концентрации в бобовите растения.
Дали растежният хормон ще се окаже наистина ключът на човечеството към дълголетието? Засега това е установено само при опити с животни и ще бъде ясно на медицината навярно към 2050 година. Но според някои медици употребата на растежен хормон може да удължи живота средно до 120-150 години.
Няма нищо в живота обаче, което да е безопасно. Лечението с растежен хормон също има своите нежелани ефекти. Прилагането му може да доведе:
-до акромегалия - непропорционално нарастване на крайници, нос, уши и т.н.;
-до задържане на течности и образуване на отоци.
-може, подобно на анаболните стероиди и допамина, да увреди сърцето;
-не е достатъчно проучен и основният въпрос – увеличава ли се рискът от злокачествени заболявания на фона -на лечението с растежен хормон.
И накрая нека да обобщим онова, което е известно до днес за “суперхормона”, наречен растежен:
-има полуживот 5-6 минути в кръвта, отделя се предимно през нощта и в най-високи концентрации по време на -пубертета;
-цената на един месец лечение с растежен хормон е от порядъка на 1500-3000 лева;
-намалява риска от инфаркт и блокира клетъчната смърт след подобен инцидент;
-преобразува в позитивна посока мускулите и мастната тъкан;
-стимулира имунната система;
-подобрява качеството на кожата
Eто още нещо , което изнамерих
|
