Пчелният прашец е пряк продукт на цветния прашец. Пчелният прашец е богат на важните за човешкия организъм незаменими аминокиселини, които многократно превъзхождат аминокиселините, съдържащи се в говеждото месо, яйцата и сиренето. Ако в диетата отсъстват други източници на незаменими аминокиселини, прашецът би могъл да осигури на организма минималната потребност от тях чрез средната доза от 15 гр. дневно.
Съдържание на някои от незаменимите аминокиселини в говеждото месо, яйцата, сиренето и пчелния прашец
Прашецът притежава висока хранителна стойност - на него не може да съперничи нито един друг естествен продукт. Освен това той има и лечебни свойства, дължащи се на съдържащите се в него в голямо количество ензими, витамини, антибиотични вещества, микроелементи, флавоноиди и др.
Пчелният прашец има добре изразен анаболен ефект. Той е източник на голямо количество белтъчини. Прави впечатление, че личинките, които от 4 -ия ден започват да се хранят с прашец, за много кратко време нарастват 1200 - 1500 пъти. Анаболният ефект е резултат не само на високата калоричност на прашеца, но се дължи и на комплекс от ценни биологични вещества, т.нар. "ускорители на растежа". Прашецът има регулиращо въздействие върху стомашно-чревния тракт. Съдържащите се в него ензими (амилаза, каталаза и др.) стимулират стомашната секреция и способстват за нормализирането на перисталтиката на червата. Откритият в прашеца антибиотик има значителна активност спрямо чревната патогенна флора, като същевременно стимулира непатогенната, което е от особено значение при лечението на чревната дисбактериоза. Особено благоприятно се оказва комбинираното приложение на прашеца с прополис.
Благодарение на значителното съдържание на витамини, аминокиселини и др. пчелният прашец действа тонизиращо и общостимулиращо на организма.
Счита се, че пчелният прашец е напълно безвреден за организма. Употребата му не води до странични реакции и явления на предозиране. Съставът му обаче не е балансиран по отношение на потребностите на човешкия организъм и затова не е целесъобразно да се приема в дози по-големи от 50-100 гр. дневно.
Трябва да се има предвид, че белтъците и други високомолекулни съединения могат да бъдат носители на антигени с алергизиращи свойства.
Противопоказания за лечение с пчелен прашец са алергията към него и тежките увреждания на бъбречния паренхим.

А за цветния прашец
ТУК


_________________
Забрави, че “така правят другите”.